преклонение

Речник на българския език

преклонѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Почит, покорство.

Грешни изписвания (3)

  • преклунение
  • приклонение
  • приклунение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прек-ло-не-ние
членувано прек-ло-не-ни-е-то
мн.ч. прек-ло-не-ния
членувано прек-ло-не-ни-я-та