фетиш

Речник на българския език

фетѝш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. фетѝши, (два) фетѝша, м.
1. В суеверието на първобитните — предмет със свръхестествена сила.
2. Прен. Идол, кумир.

Грешни изписвания (1)

  • фитиш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фе-тиш
непълен член фе-ти-ша
пълен член фе-ти-шът
мн.ч. фе-ти-ши
членувано фе-ти-ши-те
бройна форма фе-ти-ша
звателна форма