теология

Речник на българския език

теоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Богословие.
прил. теологѝчен, теологѝчна, теологѝчно, мн. теологѝчни.
прил. теологѝчески, теологѝческа, теологѝческо, мн. теологѝчески. Теологически науки.

Грешни изписвания (23)

  • теологеа
  • теологеъ
  • теологея
  • теологиа
  • теологиъ
  • теулогеа
  • теулогеъ
  • теулогея
  • теулогиа
  • теулогиъ
  • теулогия
  • тиологеа
  • тиологеъ
  • тиологея
  • тиологиа
  • тиологиъ
  • тиология
  • тиулогеа
  • тиулогеъ
  • тиулогея
  • тиулогиа
  • тиулогиъ
  • тиулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-о-ло-гия
членувано те-о-ло-ги-я-та
мн.ч. те-о-ло-гии
членувано те-о-ло-ги-и-те
звателна форма