заплаха

Речник на българския език

запла̀ха съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. запла̀хи, ж.
1. Възможност, вероятност да се случи нещо лошо; угроза. Заплахата от война е надвиснала над света.
2. Закана. Сипеше заплахи, че ще го убие.

Грешни изписвания (3)

  • заплахъ
  • зъплаха
  • зъплахъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зап-ла-ха
членувано зап-ла-ха-та
мн.ч. зап-ла-хи
членувано зап-ла-хи-те
звателна форма