угроза

Речник на българския език

угро̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Заплаха, опасност. Пътуват под угрозата от буря. Светът се е намирал под угрозата на войната.

Грешни изписвания (3)

  • огроза
  • огрозъ
  • угрозъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уг-ро-за
членувано уг-ро-за-та
мн.ч. уг-ро-зи
членувано уг-ро-зи-те
звателна форма