спекулация

Речник на българския език

спекула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. спекулации, ж.
1. Спекула.
2. Прен. Използване на положението с користни цели; злоупотреба с обстоятелства. Политически спекулации.
3. Спец. Във философията — умозрително философско познание.

Грешни изписвания (23)

  • спекулациъ
  • спеколацеа
  • спеколацеъ
  • спеколацея
  • спеколациа
  • спеколациъ
  • спеколация
  • спекулацеа
  • спекулацеъ
  • спекулацея
  • спекулациа
  • спиколацеа
  • спиколацеъ
  • спиколацея
  • спиколациа
  • спиколациъ
  • спиколация
  • спикулацеа
  • спикулацеъ
  • спикулацея
  • спикулациа
  • спикулациъ
  • спикулация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спе-ку-ла-ция
членувано спе-ку-ла-ци-я-та
мн.ч. спе-ку-ла-ции
членувано спе-ку-ла-ци-и-те
звателна форма