гешефт

Речник на българския език

гешѐфт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гешѐфти, (два) гешѐфта, м. Непочтена търговска сделка; спекула.

Грешни изписвания (1)

  • гишефт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-шефт
непълен член ге-шеф-та
пълен член ге-шеф-тът
мн.ч. ге-шеф-ти
членувано ге-шеф-ти-те
бройна форма ге-шеф-та
звателна форма