спекула

Речник на българския език

спѐкула съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, разлика в цените, дефицит на стоки и др.

Грешни изписвания (3)

  • спекола
  • спеколъ
  • спекулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спе-ку-ла
членувано спе-ку-ла-та
мн.ч. спе-ку-ли
членувано спе-ку-ли-те
звателна форма