завойче

Речник на българския език

заво̀йче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. заво̀й

Грешни изписвания (3)

  • завойчи
  • зъвойче
  • зъвойчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-вой-че
членувано за-вой-че-то
мн.ч. за-вой-че-та
членувано за-вой-че-та-та