чупка

Речник на българския език

чу̀пка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. чу̀пки, ж.
1. Ъгловата извивка на линия. Там реката прави чупка и тръгва почти обратно.
2. Прегъната част на дреха. Ръкав с чупки. • Чупка! Жарг. Махай се, изчезвай, отивай си!

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • чупкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чуп-ка
членувано чуп-ка-та
мн.ч. чуп-ки
членувано чуп-ки-те
звателна форма —

Връзки