гънка

Речник на българския език

гъ̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гъ̀нки, ж. Продълговата вдлъбнатина по мека материя (плат, кожа, хартия и под.), получена при свиване.
същ. умал. гъ̀нчица, мн. гъ̀нчици, ж.

Грешни изписвания (1)

  • гънкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гън-ка
членувано гън-ка-та
мн.ч. гън-ки
членувано гън-ки-те
звателна форма