дипла

Речник на българския език

дѝпла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дѝпли, ж.
1. Прегъване на плата, без да се заглажда; гънка. Кадифената завеса падаше на дипли надолу.
2. Вдлъбнато място в земната повърхност между две издигнати части. Селото е сгушено в диплите на Стара планина.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • диплъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дип-ла
членувано дип-ла-та
мн.ч. дип-ли
членувано дип-ли-те
звателна форма