дипли

Речник на българския език

1. дипли — мн. ч.

дипли е производна форма на дипла (мн. ч.).

2. дипли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дипли е производна форма на дипля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. дипли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дипли е производна форма на дипля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. дипли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дипли е производна форма на дипля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. дипли — повелително наклонение, ед. ч.

дипли е производна форма на дипля (повелително наклонение, ед. ч.).