дипля

Речник на българския език

дѝпля преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

дѝплиш, мин. св. дѝплих и диплѝх, мин. прич. дѝплил и диплѝл, несв.
1. Правя на дипли.
2. Какво. Сгъвам, прегъвам. Дипля изпраните дрехи.
3. За планинско възвишение — образувам дипли.
дипля се. 1. — Ставам на дипли; гъна се. Роклята ѝ се диплеше при всеки полъх на вятъра.
2. За планинско възвишение — простирам се под формата на дипли. Планината се диплеше нататък, покрита с гъсти гори.

Грешни изписвания (1)

  • диплъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице дип-ля дип-лим
2 лице дип-лиш дип-ли-те
3 лице дип-ли дип-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице дип-лих дип-лих-ме
2 лице дип-ли дип-лих-те
3 лице дип-ли дип-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице дип-лех дип-лех-ме
2 лице дип-ле-ше дип-лех-те
3 лице дип-ле-ше дип-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице диплил съм диплила съм диплило съм диплили сме
2 лице диплил си диплила си диплило си диплили сте
3 лице диплил е диплила е диплило е диплили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях диплил бях диплила бях диплило бяхме диплили
2 лице беше диплил беше диплила беше диплило бяхте диплили
3 лице беше диплил беше диплила беше диплило бяха диплили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще дипля ще диплим
2 лице ще диплиш ще диплите
3 лице ще дипли ще диплят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм диплил ще съм диплила ще съм диплило ще сме диплили
2 лице ще си диплил ще си диплила ще си диплило ще сте диплили
3 лице ще е диплил ще е диплила ще е диплило ще са диплили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да дипля щяхме да диплим
2 лице щеше да диплиш щяхте да диплите
3 лице щеше да дипли щяха да диплят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм диплил щях да съм диплила щях да съм диплило щяхме да сме диплили
2 лице щеше да си диплил щеше да си диплила щеше да си диплило щяхте да сте диплили
3 лице щеше да е диплил щеше да е диплила щеше да е диплило щяха да са диплили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице диплел съм диплела съм диплело съм диплели сме
2 лице диплел си диплела си диплело си диплели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице диплил съм диплила съм диплило съм диплили сме
2 лице диплил си диплила си диплило си диплили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм диплил била съм диплила било съм диплило били сме диплили
2 лице бил си диплил била си диплила било си диплило били сте диплили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да дипля щяла съм да дипля щяло съм да дипля щели сме да диплим
2 лице щял си да диплиш щяла си да диплиш щяло си да диплиш щели сте да диплите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм диплил щяла съм да съм диплила щяло съм да съм диплило щели сме да сме диплили
2 лице щял си да си диплил щяла си да си диплила щяло си да си диплило щели сте да сте диплили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих диплил бих диплила бих диплило бихме диплили
2 лице би диплил би диплила би диплило бихте диплили
3 лице би диплил би диплила би диплило биха диплили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дип-ли дип-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род дип-лен
непълен член дип-ле-ния
пълен член дип-ле-ни-ят
женски род дип-ле-на
членувано дип-ле-на-та
среден род дип-ле-но
членувано дип-ле-но-то
множествено число дип-ле-ни
членувано дип-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род дип-лил
непълен член дип-ли-лия
пълен член дип-ли-ли-ят
женски род дип-ли-ла
членувано дип-ли-ла-та
среден род дип-ли-ло
членувано дип-ли-ло-то
множествено число дип-ли-ли
членувано дип-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род дип-лел
женски род дип-ле-ла
среден род дип-ле-ло
множествено число дип-ле-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род дип-лещ
непълен член дип-ле-щия
пълен член дип-ле-щи-ят
женски род дип-ле-ща
членувано дип-ле-ща-та
среден род дип-ле-що
членувано дип-ле-що-то
множествено число дип-ле-щи
членувано дип-ле-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

дип-лей-ки