диплели

Речник на българския език

1. диплели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

диплели е производна форма на дипля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. диплели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

диплели е производна форма на дипля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).