диплила си

Речник на българския език

1. диплила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

диплила си е производна форма на дипля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. диплила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

диплила си е производна форма на дипля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).