диплеше

Речник на българския език

1. диплеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

диплеше е производна форма на дипля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. диплеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

диплеше е производна форма на дипля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).