диплило е

Речник на българския език

1. диплило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

диплило е е производна форма на дипля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. диплило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

диплило е е производна форма на дипля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).