изопачаване

Речник на българския език

изопача̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изопачавъне
  • изопъчаване
  • изопъчавъне
  • изупачаване
  • изупачавъне
  • изупъчаване
  • изупъчавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изо-па-ча-ва-не
членувано изо-па-ча-ва-не-то
мн.ч. изо-па-ча-ва-ния
членувано изо-па-ча-ва-ни-я-та