злоупотреба

Речник на българския език

злоупотрѐба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. злоупотрѐби, ж.
1. Присвояване на чужди пари или възползване от чужди пари и вещи, в ущърб на друг.
2. Възползване от обществено положение, длъжност.
3. Възползване от нечие доверие, благородство.
4. Прекалена употреба на алкохол и под.

Грешни изписвания (15)

  • злоопотреба
  • злоопотребъ
  • злоопутреба
  • злоопутребъ
  • злоупотребъ
  • злоупутреба
  • злоупутребъ
  • злуопотреба
  • злуопотребъ
  • злуопутреба
  • злуопутребъ
  • злуупотреба
  • злуупотребъ
  • злуупутреба
  • злуупутребъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зло-у-пот-ре-ба
членувано зло-у-пот-ре-ба-та
мн.ч. зло-у-пот-ре-би
членувано зло-у-пот-ре-би-те
звателна форма