обсебване

Речник на българския език

обсѐбване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • обсебвани
  • обсебвъне
  • обсебвъни
  • убсебване
  • убсебвани
  • убсебвъне
  • убсебвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-себ-ва-не
членувано об-себ-ва-не-то
мн.ч. об-себ-ва-ния
членувано об-себ-ва-ни-я-та