измами

Речник на българския език

1. измами — мн. ч.

измами е производна форма на измама (мн. ч.).

2. измами — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измами е производна форма на измамя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. измами — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измами е производна форма на измамя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. измами — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измами е производна форма на измамя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. измами — повелително наклонение, ед. ч.

измами е производна форма на измамя (повелително наклонение, ед. ч.).