неистина

Речник на българския език

неѝстина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. неѝстини, ж. Това, което не е истина; лъжа, изопачен факт. Наговори ми куп неистини.
прил. неѝстинен, неѝстинна, неѝстинно, мн. неѝстинни.

Грешни изписвания (7)

  • неистена
  • неистенъ
  • неистинъ
  • ниистена
  • ниистенъ
  • ниистина
  • ниистинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ис-ти-на
членувано не-ис-ти-на-та
мн.ч. не-ис-ти-ни
членувано не-ис-ти-ни-те
звателна форма