бабини

Речник на българския език

1. ба̀бини некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн. Разг. Домът и семейството на баба (в 1 и 4 знач.). Бабини живеят на село. Отивам у бабини.

Грешни изписвания (3)

  • бабене
  • бабени
  • бабине

2. бабини — мн. ч.

бабини е производна форма на бабин (мн. ч.).