небивалица

Речник на българския език

небѝвалица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. небѝвалици, ж. Измислица, лъжливо съобщение, шеговит разказ. Стига си говорил небивалици.

Грешни изписвания (15)

  • небивалеца
  • небивалецъ
  • небивалицъ
  • небивълеца
  • небивълецъ
  • небивълица
  • небивълицъ
  • нибивалеца
  • нибивалецъ
  • нибивалица
  • нибивалицъ
  • нибивълеца
  • нибивълецъ
  • нибивълица
  • нибивълицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-би-ва-ли-ца
членувано не-би-ва-ли-ца-та
мн.ч. не-би-ва-ли-ци
членувано не-би-ва-ли-ци-те
звателна форма