анекдот

Речник на българския език

анекдо̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. анекдо̀ти, (два) анекдо̀та, м. Кратък забавен разказ с любопитно съдържание и неочакван, остроумен край; виц.
прил. анекдотѝчен, анекдотѝчна, анекдотѝчно, мн. анекдотѝчни. Анекдотичен случай.

Грешни изписвания (3)

  • аникдот
  • ънекдот
  • ъникдот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. анек-дот
непълен член анек-до-та
пълен член анек-до-тът
мн.ч. анек-до-ти
членувано анек-до-ти-те
бройна форма анек-до-та
звателна форма