виц

Речник на българския език

виц — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

вѝцът, вѝца, мн. вѝцове, (два) вѝца, м. Кратък забавен разказ с неочакван, остроумен край; анекдот.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. виц
непълен член ви-ца
пълен член ви-цът
мн.ч. ви-цо-ве
членувано ви-цо-ве-те
бройна форма ви-ца
звателна форма —

Връзки