слово

Речник на българския език

сло̀во — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. слова, ср.
1. Остар. Дума. Възвишени слова. Словата са излишни.
2. Само ед. Реч, говор, език. Писател с изящно слово.
3. Устно публично изказване; реч. Произнасям слово. Президентът имаше слово. Вълнуващо слово. Тържествено слово.
• Дар слово. — Умение да се говори изящно и убедително.
• Свобода на словото. — Право да се говори и пише свободно, без ограничения.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • слову

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сло-во
членувано сло-во-то
мн.ч. сло-ва
членувано сло-ва-та

Връзки