диалектен

Речник на българския език

диалѐктен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • деалектен
  • деалектин
  • деълектен
  • деълектин
  • диалектин
  • диълектен
  • диълектин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-а-лек-тен
непълен член ди-а-лек-т-ния
пълен член ди-а-лек-т-ни-ят
ж. р. ди-а-лек-т-на
членувано ди-а-лек-т-на-та
ср. р. ди-а-лек-т-но
членувано ди-а-лек-т-но-то
мн. ч. ди-а-лек-т-ни
членувано ди-а-лек-т-ни-те