кръжило

Речник на българския език

1. кръжѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кражило
  • кражилу
  • кръжилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръ-жи-ло
членувано кръ-жи-ло-то
мн.ч. кръ-жи-ла
членувано кръ-жи-ла-та

2. кръжило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кръжило е производна форма на кръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. кръжило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кръжило е производна форма на кръжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. кръжило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кръжило е производна форма на кръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. кръжило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кръжило е производна форма на кръжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).