походка

Речник на българския език

похо̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. похо̀дки, ж. Начин, маниер на движение при ходене. Гъвкава походка.

Грешни изписвания (7)

  • походкъ
  • похотка
  • похоткъ
  • пуходка
  • пуходкъ
  • пухотка
  • пухоткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ход-ка
членувано по-ход-ка-та
мн.ч. по-ход-ки
членувано по-ход-ки-те
звателна форма