устие

Речник на българския език

у̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. у̀стия, ср.
1. Мястото, където река се влива в море или езеро.
2. Малък отвор на някои съдове; уста.
3. Начало или край на планински проход.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-тие
членувано ус-ти-е-то
мн.ч. ус-тия
членувано ус-ти-я-та