у̀стие — съществително име, среден род (тип 72)
Значение
мн. у̀стия, ср.
1. Мястото, където река се влива в море или езеро.
2. Малък отвор на някои съдове; уста.
3. Начало или край на планински проход.
1. Мястото, където река се влива в море или езеро.
2. Малък отвор на някои съдове; уста.
3. Начало или край на планински проход.
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ус-тие | |
---|---|---|
членувано | ус-ти-е-то | |
мн.ч. | ус-тия | |
членувано | ус-ти-я-та |