гърло

мн. гърла̀, ср.
1. Най-задната част от устната кухина, където започват хранопроводът и трахеята. Заседна ми кост в гърлото.
2. Гуша (в 1 знач.).
3. Разг. Само мн. В съчетание с числителни имена: хора за изхранване. Вкъщи ме чакат пет гърла, и всичките — гладни.
4. Горна тясна част на съд; отвор. Гърлото на бутилката.
5. Отвор, кухина, уста. Гърло на пещ.
прил. гъ̀рлен, гъ̀рлена, гъ̀рлено, мн. гъ̀рлени (в 1 и 5 знач.).
• Дера си гърлото. — Разг. Викам, крещя.