уста

мн. устѝ, ж.
1. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане. Отварям си устата и лапвам бонбона.
2. Устни. Красива уста.
3. Разг. Прен. Способност да се говори; общителност, дар слово. Има уста, произнася цели речи. Има голяма уста, не можеш да го наддумаш.
4. Прен. Отвор на машина, съд и др. Уста на бутилка. Уста на чувал.
• Вземам/взема думата от устата. — Разг. Казвам това, което друг е искал да каже.
• Гледам в устата (някого). — Разг.
1. Угоднича, угаждам му.
2. Гледам го, като яде.
• Запушвам/запуша устата (на някого). — Разг.
1. Оборвам твърдения със силни аргументи.
2. Накарвам някого да спре да говори.
• Има жълто около устата. — Разг. Млад, неопитен.
• Мед капе от устата му. — Разг. Много е любезен.
• Оставам/остана с пръст в устата. — Разг. Излъган съм в очакванията си.
• Плюли си в устата. — Разг. Казват едно и също.
• С половин уста. — Едва-едва, без желание.

---

неизм. Остар. Майстор (стои пред лично име). Уста Кольо Фичето.