стомах

Речник на българския език

стома̀х съществително име, мъжки род (тип 16) редактиране

Значение

мн. стома̀си, (два) стома̀ха, м. Вътрешен орган, в който погълнатата храна се подлага на първична преработка, на смилане. Пълен стомах. Болен стомах.
прил. стома̀шен_, стома̀шна, стома̀шно, мн. стома̀шни. Стомашни киселини._

Грешни изписвания (1)

  • стумах

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-мах
непълен член сто-ма-ха
пълен член сто-ма-хът
мн.ч. сто-ма-си
членувано сто-ма-си-те
бройна форма сто-ма-ха
звателна форма