корем

Речник на българския език

корѐм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. корѐми, (два) корѐма, м.
1. Част от кухината на тялото на човек или животно с храносмилателните органи. Боли ме коремът. Голям корем.
2. Прен. Долната заоблена част на кораб или самолет.
3. Разг. Стомах. На гладен корем.
същ. умал. корѐмче, мн. корѐмчета, ср.
прил. корѐмен, корѐмна, корѐмно, мн. корѐмни. Коремна стена. Коремен тиф.

Грешни изписвания (1)

  • курем

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-рем
непълен член ко-ре-ма
пълен член ко-ре-мът
мн.ч. ко-ре-ми
членувано ко-ре-ми-те
бройна форма ко-ре-ма
звателна форма