коремен

Речник на българския език

корѐмен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. корѐм

Грешни изписвания (3)

  • коремин
  • куремен
  • куремин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ре-мен
непълен член ко-рем-ния
пълен член ко-рем-ни-ят
ж. р. ко-рем-на
членувано ко-рем-на-та
ср. р. ко-рем-но
членувано ко-рем-но-то
мн. ч. ко-рем-ни
членувано ко-рем-ни-те