гръклян

Речник на българския език

гръкля̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гръкля̀ни, (два) гръкля̀на, м. Горната част на дихателната тръба.
прил. гръкля̀нов, гръкля̀нова, гръкля̀ново, мн. гръкля̀нови.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • гарклян
  • граклян
  • гърклян

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. грък-лян
непълен член грък-ля-на
пълен член грък-ля-нът
мн.ч. грък-ля-ни
членувано грък-ля-ни-те
бройна форма грък-ля-на
звателна форма