изпускателен

Речник на българския език

изпуска̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

изпуска̀телна, изпуска̀телно, мн. изпуска̀телни, прил. Който служи за изпускане. Изпускателен кран.

Грешни изписвания (15)

  • изпоскателен
  • изпоскателин
  • изпоскатилен
  • изпоскатилин
  • изпускателин
  • изпускатилен
  • изпускатилин
  • испоскателен
  • испоскателин
  • испоскатилен
  • испоскатилин
  • испускателен
  • испускателин
  • испускатилен
  • испускатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-пус-ка-те-лен
непълен член из-пус-ка-тел-ния
пълен член из-пус-ка-тел-ни-ят
ж. р. из-пус-ка-тел-на
членувано из-пус-ка-тел-на-та
ср. р. из-пус-ка-тел-но
членувано из-пус-ка-тел-но-то
мн. ч. из-пус-ка-тел-ни
членувано из-пус-ка-тел-ни-те