1.
ѝзходен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
ѝзходна, ѝзходно, мн. ѝзходни, прил.
1. Който служи за изход, за излизане. Изходен път. Изходна виза.
2. Който е начало за някакво действие, който е отправна точка. Изходна поза за скачане. Изходен момент на изследването.
3. Който е в началото на развитие или производство. Изходни клетки. Изходна суровина.
4. Който е ръководно начало в действията на човек. Изходен принцип.
1. Който служи за изход, за излизане. Изходен път. Изходна виза.
2. Който е начало за някакво действие, който е отправна точка. Изходна поза за скачане. Изходен момент на изследването.
3. Който е в началото на развитие или производство. Изходни клетки. Изходна суровина.
4. Който е ръководно начало в действията на човек. Изходен принцип.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- изходин
- изхуден
- изхудин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-хо-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-ход-ния | ||
| пълен член | из-ход-ни-ят | ||
| ж. р. | из-ход-на | ||
| членувано | из-ход-на-та | ||
| ср. р. | из-ход-но | ||
| членувано | из-ход-но-то | ||
| мн. ч. | из-ход-ни | ||
| членувано | из-ход-ни-те | ||
2. изходен — мин. страд. прич. м. р.
изходен е производна форма на изходя (мин. страд. прич. м. р.).