1.
отпра̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
отпра̀вна, отпра̀вно, мн. отпра̀вни, прил. Изходен; от който се отправям нанякъде. Отправен пункт.
Грешни изписвания (3)
- отправин
- утправен
- утправин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | от-п-ра-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от-п-рав-ния | ||
| пълен член | от-п-рав-ни-ят | ||
| ж. р. | от-п-рав-на | ||
| членувано | от-п-рав-на-та | ||
| ср. р. | от-п-рав-но | ||
| членувано | от-п-рав-но-то | ||
| мн. ч. | от-п-рав-ни | ||
| членувано | от-п-рав-ни-те | ||
2. отправен — мин. страд. прич. м. р.
отправен е производна форма на отправя (мин. страд. прич. м. р.).