развръзка

Речник на българския език

развръ̀зка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. развръзки, ж. Край на някоя заплетена история (реална или измислена), в който става ясна съдбата на героите.

Грешни изписвания (3)

  • развръзкъ
  • ръзвръзка
  • ръзвръзкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-в-ръз-ка
членувано раз-в-ръз-ка-та
мн.ч. раз-в-ръз-ки
членувано раз-в-ръз-ки-те
звателна форма