уталожвала

Речник на българския език

1. уталожвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уталожвала е производна форма на уталожвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. уталожвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уталожвала е производна форма на уталожвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. уталожвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

уталожвала е производна форма на уталожвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. уталожвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

уталожвала е производна форма на уталожвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).