такт
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
та̀ктът, та̀кта, мн. та̀ктове, (два) та̀кта, м.
1. Ритмична група звукове, която равномерно се редува с друга (обикн. в мелодия). Свиря няколко такта.
2. Последователно редуване на равномерни движения съобразно с някакъв ритъм. Вървя в такт. Танцувам в такт с музиката.
прил. та̀ктов, та̀ктова, та̀ктово, мн. та̀ктови.
та̀ктът, та̀кта, само ед., м. Умение да се проявява внимание при общуване с хората, да не се предизвикват конфликти; деликатност, тактичност. Чувство за такт. Проявявам такт.
1. Ритмична група звукове, която равномерно се редува с друга (обикн. в мелодия). Свиря няколко такта.
2. Последователно редуване на равномерни движения съобразно с някакъв ритъм. Вървя в такт. Танцувам в такт с музиката.
прил. та̀ктов, та̀ктова, та̀ктово, мн. та̀ктови.
та̀ктът, та̀кта, само ед., м. Умение да се проявява внимание при общуване с хората, да не се предизвикват конфликти; деликатност, тактичност. Чувство за такт. Проявявам такт.