загнил

Речник на българския език

1. загнѝл некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

загнѝла, загнѝло, мн. загнѝли, прил.
1. Който е започнал да гние, станал е гнил от единия край, в някои свои части. Загнил зъб.
2. Прен. Който е пропаднал; вътрешно разложен. Загнили порядки. Загнил морал.

Грешни изписвания (1)

  • зъгнил

2. загнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загнил е производна форма на загния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. загнил — мин. деят. св. прич. м. р.

загнил е производна форма на загния (мин. деят. св. прич. м. р.).