прогнил

Речник на българския език

1. прогнѝл — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пругнил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прог-нил
непълен член прог-ни-лия
пълен член прог-ни-ли-ят
ж. р. прог-ни-ла
членувано прог-ни-ла-та
ср. р. прог-ни-ло
членувано прог-ни-ло-то
мн. ч. прог-ни-ли
членувано прог-ни-ли-те

2. прогнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прогнил е производна форма на прогния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прогнил — мин. деят. св. прич. м. р.

прогнил е производна форма на прогния (мин. деят. св. прич. м. р.).

Връзки