гнил

Речник на българския език

1. гнил прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

гнѝла, гнѝло, мн. гнѝли, прил.
1. Който се е развалил, разрушил от продължително стоене и влага. Гнили круши.
2. Прен. Който е стигнал до духовен упадък. Гнила държава.
същ. гнѝлост, гнилостта̀, ж.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гнил
непълен член гни-лия
пълен член гни-ли-ят
ж. р. гни-ла
членувано гни-ла-та
ср. р. гни-ло
членувано гни-ло-то
мн. ч. гни-ли
членувано гни-ли-те

2. гнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гнил е производна форма на гния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. гнил — мин. деят. св. прич. м. р.

гнил е производна форма на гния (мин. деят. св. прич. м. р.).