сплут

Речник на българския език

1. сплут прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сплут
непълен член сплу-тия
пълен член сплу-ти-ят
ж. р. сплу-та
членувано сплу-та-та
ср. р. сплу-то
членувано сплу-то-то
мн. ч. сплу-ти
членувано сплу-ти-те

2. сплут — мин. страд. прич. м. р.

сплут е производна форма на сплуя (мин. страд. прич. м. р.).