изгнил

Речник на българския език

1. изгнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгнил е производна форма на изгния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгнил — мин. деят. св. прич. м. р.

изгнил е производна форма на изгния (мин. деят. св. прич. м. р.).