нагнил

Речник на българския език

1. нагнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагнил е производна форма на нагния (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагнил — мин. деят. св. прич. м. р.

нагнил е производна форма на нагния (мин. деят. св. прич. м. р.).